Екипът на Институт за Развитие на Социални Умения работи за хората – тези
хора, които искат да се придържат към максимата – Обучение през целия живот и
знаят, че училището и университета са само основата, върху която е необходимо
да се гради. А и всеки човек знае
различни неща, но не всичко. Важно е осъзнаването, осъзнаването за това, че
човек има нужда да обнови и разшири знанията си, да се обогати както в личен и
емоционален план, така и в професионален, да пренареди „ архива „ си, за да
извади на повърхността това, което му се струва недостатъчно, за да направи
стъпката, която играе ролята на необходимост, необходимост за промяна – лична,
а оттам и на средата, в която е, и на обществото, в което живее.
А промяната е като лавина, за разлика от която те увлича, но нагоре, към
покоряване на върхове и пирамиди от знания и умения, към победи, от които най –
трудната е да победиш себе си, към борба, носеща оръжията от тези знания.
Ние, екипът на ИРСУ, искаме да ви дадем точно това, точно тези умения,
защото вярваме, че можем и знаем, защото това, което сме трупали през годините
като знания и опит, вече прелива и не бива да тече напразно, защото чувстваме,
че свързаността чрез вас, ще ни направи част от цялото, част от нещо голямо,
което наричаме – споделяне.
След първата стъпката, идва крачката, която ще направим заедно, защото
заедно можем повече.
Пламена Георгиева
Цветелина Манева
Казвам се Цветелина Манева, но всички се обръщат към мен с краткото Цвети ( и да си призная предпочитам това обръщение).
Нося името на най-прекрасното Божие и природно творение – ЦВЕТЯТА (и част от името на баба си) и също като тях съм щастлива, удовлетворена и прекрасна, когато наоколо има в големи количества светлина, топлина и любов… (това май е валидно за всички хора).
Книгите, шоколада, психологията и любимите мъже (съпругът и синът ми) са другите ми изкушения – не успявам да устоя на нито едно от тях.
А това, което ме вдъхновява и е движеща сила за мен, са хората – хората такива, каквито са!
Обичам хората, харесвам хората, провокирам се от хората. Обучавам ги, уча се от тях, работя за и с тях, говорим си, слушаме се, контактуваме, взаимно се консултираме, съветваме, допълваме, образоваме, удовлетворяваме, обогатяваме… и още много, в зависимост от обстоятелствата и ситуацията… и Колкото повече – толкова повече!
Точно това мое вдъхновение ме провокира да избера психологията за своя професия. Уникално е, действа ми като зарядно устройство.
Използвам този заряд и същото вдъхновение и в другото си професионално поприще – Обучител-консултант по организационно развитие и развитие на социални умения. Удовлетворяващо, обогатяващо, несравнимо е.
И нищо от този заряд и енергия не задържам за и в себе си. Мултиплицирам.
Знам със сигурност, че който може и знае, трябва да предава нататък, за да има и други, които знаят и могат… и така нататък, и така нататък… защото никой от нас не знае всичко, но всеки от нас знае по нещо!
Вярвам в ученето през целия живот.
Убедена съм, че то не трябва да приключва там някъде със завършването на училището и университета. Понякога от нас се изискват знания и умения, които не се преподават там
Ето тези знания и умения са голямата ми тръпка – посветена съм на използването на алтернативните форми на обучение, с помощта на които могат да бъдат усвоени, надградени, развити и приложени всички онези знания и умения, необходими в социалното и професионалното ни развитие.
Работата в ИРСУ – институт за развитие на социални умения е реализирана моя мечта. Шанс и възможност да правя това, което обичам.
Казвам се Цветелина Манева, но всички се обръщат към мен с краткото Цвети ( и да си призная предпочитам това обръщение).
Нося името на най-прекрасното Божие и природно творение – ЦВЕТЯТА (и част от името на баба си) и също като тях съм щастлива, удовлетворена и прекрасна, когато наоколо има в големи количества светлина, топлина и любов… (това май е валидно за всички хора).
Книгите, шоколада, психологията и любимите мъже (съпругът и синът ми) са другите ми изкушения – не успявам да устоя на нито едно от тях.
А това, което ме вдъхновява и е движеща сила за мен, са хората – хората такива, каквито са!
Обичам хората, харесвам хората, провокирам се от хората. Обучавам ги, уча се от тях, работя за и с тях, говорим си, слушаме се, контактуваме, взаимно се консултираме, съветваме, допълваме, образоваме, удовлетворяваме, обогатяваме… и още много, в зависимост от обстоятелствата и ситуацията… и Колкото повече – толкова повече!
Точно това мое вдъхновение ме провокира да избера психологията за своя професия. Уникално е, действа ми като зарядно устройство.
Използвам този заряд и същото вдъхновение и в другото си професионално поприще – Обучител-консултант по организационно развитие и развитие на социални умения. Удовлетворяващо, обогатяващо, несравнимо е.
И нищо от този заряд и енергия не задържам за и в себе си. Мултиплицирам.
Знам със сигурност, че който може и знае, трябва да предава нататък, за да има и други, които знаят и могат… и така нататък, и така нататък… защото никой от нас не знае всичко, но всеки от нас знае по нещо!
Вярвам в ученето през целия живот.
Убедена съм, че то не трябва да приключва там някъде със завършването на училището и университета. Понякога от нас се изискват знания и умения, които не се преподават там
Ето тези знания и умения са голямата ми тръпка – посветена съм на използването на алтернативните форми на обучение, с помощта на които могат да бъдат усвоени, надградени, развити и приложени всички онези знания и умения, необходими в социалното и професионалното ни развитие.
Работата в ИРСУ – институт за развитие на социални умения е реализирана моя мечта. Шанс и възможност да правя това, което обичам.
Григор Григоров
Казвам се Григор
Александров Григоров – Гришата.
В момента живея в
Пловдив. Този момент обаче е от доста години. Иначе съм от Северо – Запада.
По професия съм Магистър
по биология и химия, но нещо ми се стори недостатъчно и станах Магистър по
Управление на Човешките Ресурси. Все от Пловдивския Университет. В един момент и това ми се стори малко и се изучих
за Обучител/ Треньор по Организационно развитие и развитие на социални умения/
Център „ Образование за демокрация „ - Пловдив и ето тук вече си намерих мястото
– много ми харесва, не за друго, а най – вече поради факта, че работя с хора.
Обичам да трупам знания,
много знания, всякакви, просто съм любознателен. А най – голямото удовлетворение е когато
предавам тези знания и умения на хората, които обучавам.
През всичките тези години
досега съм работил много неща – бил съм Супервайзор, бил съм Мениджър развитие
на пазара, Зонален мениджър, Регионален мениджър, в сферата на Маркетинга и
Рекламата, бил съм Управител, даже и охрана. Но най – голяма е тръпката когато
обучаваш, когато предаваш трупаните знания през годините на тези, които имат
нуждата от това и те също да се учат.
Участвам и в конференции
като фасилитатор/ модератор.
Имам една друга голяма
страст – футбола, но не по – малка е и страстта да пътувам и за учудване или не
– да отглеждам цветя. Страстите ми ме успокояват, допринасят за качествен
релакс и събиране на мислите. И после зареден и изпълнен с енергия, започвам
отново.
Какво започвам ли? –
Последното предизвикателство за мен е да работя за ИРСУ – Институт за Развитие
на Социални Умения. Разбира се, че като Обучител / Треньор.
Там работата не е работа,
там тя е едно огромно удоволствие! Така ми е добре! , както се пее в една песен
и съм щастлив от това!
Заповядайте да споделяме
знания и щастие!
Пламена Георгиева
През целия ми живот досега, твърде често ми се случваше все нещо да уча ( какво ли не!? ) – няма да се хваля, но през последните 6 – 7 години знайно защо, се занимавам с Психология – Магистър съм по Приложна психология ( ПУ « Паисий Хилендарски « ) и Обучител по организационно развитие и развитие на социални умения ( Център « Образование за демокрация « - гр. Пловдив ). И колкото повече набирам скорост, толкова повече ми харесва!
И не за друго, просто обичам да контактувам с хора, с нови и нови хора. Да предавам знания и умения, които съм трупала през годините. Но и да получавам такива, да има връзки – обратни и всякакви други, които обогатяват и те карат да се чувстваш горд от това, че си полезен!
Това е и целта ми – развитие и обогатяване, учене през целия живот и предаване на тези знания на хората. Усъвършенстване в професията ми, която изключително много харесвам.
Питате дали не е уморително? – Нее, стига ми да погледна цветята си, да чуя песента на птиците, да изпусна „парата„ като си купя нова книга и съм готова за нови победи, победи над самата себе си.
Сега голямата ми тръпка е да работя за ИРСУ – Институт за Развитие на Социални Умения, където се чувствам като в един специален храм, храм, където научавам много – каквото и както трябва, и какво не трябва.
А иначе се придържам към изречението: „ ТЪРПЕНИЕ, ПОДГОТОВКА и УПОРСТВО. Всичко друго е детайли."
Е, това е за мен. Повече – като се видим!
Красимир Лойков
Красимир Лойков
Здравейте, казвам се Красимир Лойков, но
приятелите и колегите се обръщат към мен накратко с Краси и се чувствам
комфортно с това.
През далечната 1983 г. стартира
трудовата ми кариера като учител в едно училище в кв. „Столипиново” в Пловдив.
След три години вече, работих като
училищен психолог и след още седем вече бях в обучителния сектор за възрастни.
Едно „птиче” бе кацнало на рамото ми
и го последвах. Не съжалявам от полета, в който това „птиче” ме водеше. Получих
сериозна допълнителна квалификация - извън магистърската си – надграждащи
обучения - в САЩ, Великобритания,
Германия, Италия и още поне 10-15 държави от ЕС и извън него.
В периода 2003 – 2008 работих като
директор „Международно сътрудничество и европейска интеграция” в община
Пловдив. Духът ми бе в гражданството, в
необходимостта те да бъдат информирани и подкрепяни за разкриване и откриване на собствените личности и за развитие на обществения потенциал.
Повече от 12 години преподавам като
хонорован преподавател в Пловдивски университет, Европейски колеж по икономика
и управление, Варненски свободен университет и др.
Имам над 300 разработени проекта.
120 от тях са успешни. В над 80 проекта съм бил техен ръководител, както и съм участвал като ключов експерт в национални и международни проекти. Имам
разработки поне на 20 нови за България системи в обучението, проведени над 1000
обучения с над 20 000 участника.
Вдъхновен съм, че Център
„Образование за демокрация” инициира своя проект за създаване на ИРСУ -
„Институт за развитие на социални умения”, който предлага дейности в пълно съответствие на
Регионалната политика на „Европа 2020”.
Лично аз и колегите работим с основния принцип: "Благоденствието на народа е върховен закон."
Няма коментари:
Публикуване на коментар