Статии

СТРАХ ОТ СТРАХА

Нали знаете, че се родих ей така. Ей така, ама свободно и без притеснения. И така живея.

При вас хората е различно. Вие се раждате със страх. Страх, който всеки от вас си го има по своему и така чак до края. Отнасяте си го даже и на оня свят. И не можете да избягате от него, защото съзнанието ви казва, че сте смъртни и едва ли не така трябва да бъде. И си го отглеждате страха цял живот. Той си е само ваш и е различен от този на другите. Всеки със страховете си. И този ваш страх отразява вашата душевност, вашето емоционално състояние. Може да ви доведе до отчаяние и загуба на Аз-а в емоционалното пространство, но може и да ви подтикне към размисъл, осъзнаване и преодоляване.

Страхът идва при вас тогава, когато сте в състояние на фрустрация, когато вървите към неизвестното. Съпровожда ви през цялото ви развитие. И в развиването си се борите, за да го преодолеете. А той не е един. Много са – страх от промяната и самотата, страх за близките, страх от живота та чак до страх от смъртта . . . и пак отначало.

Страх от това да не се изгубите в собственото си битие, да не изгубите собствения си Аз, страх да не познаете и опознаете себе си, да не се доближите до собствените си преживявания и емоции, страх да съществувате.

Когато изпитвате страх, вие не се променяте, отричате възможностите си и не преодолявате способността на Аз-а да излезе от състоянието на клаустрофобия.

Спрете и помислете! Защо е така?

Протегнете ръка, вземете своята мечта и без страх от страха продължете „ до края на света „ !

Из „ Мемоарите на една Мечта „

Автор: Пламена Георгиева

Психолог, Обучител по организационно развитие и развитие на социални умения

ЧУВСТВАТА И НИЕ        

   

  В най – общи линии и накратко ще пиша за чувствата, за правото на живот и как да престанем да бъдем живи трупове.Как да изразяваме чувствата си, дали да ги потискаме, как да ги управляваме, как да уважаваме себе си и другите и как въобще да ги използваме в ежедневието си. Как да управляваме емоциите си, да имаме хармония със себе си и околните, да имаме силите и енергията за осъществяване на плановете ни и да се радваме на достоен живот.

     Свидетели сме на различни събития, които са предпоставка за преживяване на различни чувства: положителни и отрицателни, сложни или прости, приятни или неприятни. Каквито и чувства да изпитваме, ние не можем без тях, те са ни необходими, за да успяваме да се ориентираме в живота и да правим своя правилен избор. Добре е да разберем и да знаем какво представляват чувствата и какво емоциите?

     Нашите чувства са реакция на всичко, което се случва в живота ни, а емоциите изразяват промените, които настъпват в тялото ни, вследствие на тези реакции – движения, мимики, интонация и тембър на гласа и т.н.

     Или като първо и едва ли не най – важно нещо за правото ни на живот: Чувствата са всичко, с което разполагаме, за да осъзнаваме красотата на живота, да я усещаме с всяка фибра на тялото си, а и на душата си.

     Дори и по друг начин погледнато, ние нямаме нищо друго в наличност като набор от такива инструменти за тази цел.Много от нас обаче, поради свои случки от историята на живота си, поради възпитанието си, дадено от родителите, са забравили как да използват чувствата.

- Как се чувстваш или какво чувстваш в момента?

- И най – често възможните отговори: добре, зле, нищо не чувствам. . .  – малко варианти.

     За някои хора, откъснати вече от родителите, животът е сив и монотонен, безцветен и лишен от разнообразие. И част от тях си мислят, че това идва от възрастта. А всъщност не е така – те плащат данъка на навика и възпитанието.

Отказват да изживяват чувствата, смятайки че всички те или някои от тях са лоши, отхвърлят чувствителността поради възприети норми на поведение. Но отказвайки да чувстват, те се обричат да виждат само сивотата на живота, да бъдат скучни и да им е скучно, те не могат да съзерцават и да виждат радостта, красотата и удоволствието в живота.

     Като се научим и си помогнем да се съживим, ние ще можем да се справяме и с обидите, и с тревогата и страха, и с ревността и раздразнението. Ще можем да отвръщаме адекватно на оскърблението, да имаме позитивна нагласа към самотата, да можем да не носим чуждата вина, да възприемаме живота по нов начин.

     Един от основните проблеми, поради който хората ходят при психолог е незнанието / по ред причини / как да се освободят от негативните чувства, как да реагират при взаимоотношенията си с другите. И въвеждането в заблуждение е, че чувствата са добри или лоши, полезни или вредни. Това е все едно да искаме да отговорим кое е по – добре: да си висок или нисък, слаб или пълен, с руса коса или с черна. Различните качества на нашето тяло не могат да са добри или лоши, просто са различни, защото ако един човек притежава нещо, значи то му е необходимо.

      Когато усещаме нещо приятно, ние искаме да продължим да го докосваме, а когато е неприятно, естествено искаме да се отдръпнем. По този начин работи и организма ни: когато нещо ни носи удоволствие, ние се доближаваме до това нещо и вземаме всичко от него, което може да ни даде. Но когато изпитваме негативни усещания, ние се отдръпваме и се стремим да избягваме този обект. Тази функция на организма ни е жизнено важна и необходима, защото чрез нея ние правим живота си по – удобен и използваме само подходящите обекти. Но пък ако не изпитваме отрицателни чувства ние няма да оцелеем и ден. Защо?

     - няма да можем да се ориентираме в заобикалящата ни среда и да се предпазим от неприятности.

     Ако пък не изпитваме положителни чувства какво се получава тогава?

     - няма да можем да получаваме удоволствия, топлина, приятни хора и също няма да оцелеем.

     Или, нашите чувства са определящи за това, от което имаме нужда или нямаме нужда, за да сме удовлетворени. Чувствата: - при някои хора отрицателните са част от техния организъм, при други те се възпаляват. И какво правим тогава? – Отиваме при психолог.

Някои обаче сами се опитват да се “ оперират “ от отрицателните, изразявайки това в алкохол, успокоителни, много храна или малко. Други стигат до суицидни нагласи или пък екстремален риск. Но той е различен при отделните индивиди – за някои хора е риск спонтанно да се запознаят с някой на улицата, да скачат с парашут, да изхарчат всичките си пари / по различен начин / , да участват в групов секс, да станат началници и т.н. Всичко зависи от това, кое е най – ценно за нас. Поради този риск желанието за оцеляване се изостря и се идентифицира с отрицателните чувства като ги потиска. Те не изчезват, само кротко се трупат. Това обаче не е желателно, защото когато ектремалният риск приключи, негативните чувства се връщат, но пък са ни необходими, за да можем да се предпазваме и да оцеляваме.

     Както казах, чувствата биват предизвикани от намесата на външни събития. И мислейки така, някои от нас се опитват да променят света, за да изпитват уж положителни емоции, но в крайна сметка след доста напразни усилия разбират, че света не може да бъде променен. И, или продължават да мърморят колко е лош живота и света, или осъзнават, че ние си създаваме чувствата. Просто е добре да се научим да ги контролираме и управляваме, да ги адаптираме, а това именно е емоционалната интелигентност.

Донякъде някои неща могат да се променят, но донякъде. Не можем да спрем зимата, земетресението или урагана, не можем да променим шефа си. Но можем да се научим да се предпазваме и защитаваме, да отстояваме интересите си, да се грижим за себе си по най – добрия начин когато сме в стрес или депресия, за да излезем от тази ситуация с възможно по – малко загуби. Като се научим на разбиране и асертивност, ние трупаме опит, който ще ни помага за по – пълноценен живот.

     Ако приемем, че чувствата се ръководят от един орган, а именно сензорната система, виждаме как работят те, защото са ни необходими и каква е ролята им, за да имаме пълноценен живот, то бихме настроили тази система така, че да действа ефективно и в наша полза, за постигане на баланс и хармония, за Усещането, че сме живи!

     Много често някои се чувстват като жив труп – всъщност нищо не чувстват, или имат в главата си само негативни мисли, не изпитват радост от живота си. И изведнъж когато всичко се обърне, започнат да усещат радостта и удоволствието, то чувствата някак са непълни, появява се чувството за вина за това, че са щастливи – ама как сега така става, защо ли пък съм щастлив, то много хубаво не е на хубаво, дали няма да си платя за това и т.н. И ето жив труп. Защо е така?

     Защото казваме на сензорната система да изхвърли негативните чувства, но тя е една – и за положителните, и за отрицателните. Когато изхвърля или потиска едните, след време те се връщат. Чувствата винаги възникват! – поради факта, че около нас винаги нещо се случва. За да не чувстваме, ние трябва да зачеркнем слуха, зрението, вкуса, обонянието. И тогава те спират да ни подават информация, а ние спираме да чувстваме. Но как става това? Просто включваме психологическата си защита, а именно интелектуалното изключване на чувствата. Тогава усещането го няма, преставаме да бъдем себе си, ставаме “ паразити “ и чакаме другите – тяхното мнение, желание, техните нагласи. Нас ни НЯМА. Отказваме се от себе си, разделяме се на две части – едната я има само когато наоколо има други хора, а другата е изключена, потисната. Това е чувствената част, която не е удобна за другите. От самото ни появяване на този свят всички ни учат, най – вече нашите родители, да бъдем удобни на себе си, но и на другите. И те в техния живот, и ние, сме били подвластни на едно и също страдание – да се отказваме от себе си бидейки удобни за другите.

     Затова нека така да настроим усещанията си, че да ни “ излекуват “ от загубата на слух и зрение в полза на нас самите, за да останем живи, да сме доволни от живота и себе си, за да бъдем себе си!!! Всички наши чувства са ценни и важни за нас, за да успяваме да се справяме със себе си и около себе си!!!

Автор: Пламена Георгиева

Психолог, Обучител по организационно развитие и развитие на социални умения.